Автор
ИИ
| 1 декември 2024 г.
Живеем ли добре? Данни за жилищната ситуация в България
През 2023 г. 86,1% от българите са живели в собствено жилище, а останалите 13,9% са били наематели. Според данните на Евростат страната ни е на седмо място в ЕС по дял на жилищната собственост, изпреварена от Румъния, Словакия, Хърватия, Унгария, Литва и Полша. От страните в Централна и Източна Европа делът на жилищната собственост е по-нисък само в Латвия, Естония и Чехия.
Миналата година 69% от населението в ЕС е живяло в собствено жилище, а останалите 31% са обитавали жилище под наем. Румъния е на първо място по жилищна собственост с 96% от населението, което живее в собствен дом. В Словакия това важи за 94% от населението, а в Хърватия и Унгария – за 91%.
Във всички страни членки на ЕС с изключение на Германия собствеността е по-широко разпространена. В Германия наемането на жилище е по-обичайно, като 52% от населението са наематели.
52,9% от българите са живели в къща през 2023 г., а останалите 46,7% са обитавали апартамент. На ниво ЕС разпределението е сходно – 51,7% от гражданите на съюза са живели в къща, а останалите 47,7 на сто са обитавали апартамент.
Къщите са най-разпространени в две трети от страните членки на ЕС. 90% от населението на Ирландия живее в къща, следвана от Нидерландия със 79%, Белгия и Хърватия със 77 на сто.
Най-висок дял на населението, живеещо в апартаменти, се наблюдава в Испания (66%), Латвия (65%), Малта (63%) и Германия (61%). В градовете 72 на сто от населението на ЕС живее в апартамент, а 27 на сто – в къща.
В България през 2023 г. са се падали средно по 1,4 стаи на човек при средно ниво в ЕС от 1,6 стаи. Най-нашироко в съюза живеят жителите на Малта и Люксембург с 2,2 стаи на човек, следвани от Белгия и Нидерландия с 2,1 стаи. На обратния полюс е Полша, където на човек се падат едва 1,1 стаи.
Близо 35% от българите живеят в пренаселени домове. По този показател страната ни е на второ място в ЕС след Румъния.
През 2023 г. 20,7% от бълтарите не са били в състояние да отопляват адекватно жилището си поради течащ покрив, влажни стени, подове или основи, загнили рамки на прозорците или под.
15,5% от населението на ЕС е имало проблеми с течащ покрив, влажни стени, подове или основи, загнили рамки на прозорците или под. Най-висок дял се наблюдава в Кипър.
През миналата година 31,4% от българите на възраст от 16 години или повече са живели в домове, чиято енергийна ефективност е била подобрена през последните пет години.
Жилищните разходи, включително за вода, ток, газ и други горива, в България са с 61% под средното ниво в съюза и са най-ниските в ЕС. На второ място е Полша.
На обратния полюс е Ирландия, където жилищните разходи са със 101% над средното ниво в ЕС.
България е втора в ЕС по най-висок ръст на производствените цени в строителството за 13 години
Между 2010 и 2023 г. производствените цени в строителството за нови жилищни сгради в страната ни са нараснали със 136%, като по-голям ръст е отчетен само в Унгария.
През 2023 г. 21,2% от разполагаемия доход на българите е отивал за покриване на жилищните разходи при средно ниво в ЕС от 19,7%. Гърците изразходват най-голям дял от доходите си за жилището.
През 2023 г. 18,8% от българите са живели в жилища с просрочени плащания по ипотечен кредит, наем или комунални сметки. Това е второто най-високо ниво в ЕС след Гърция.
На ниво ЕС въпреки ръста на цените на жилищата между 2010 и 2023 г. делът на хората, живеещи в домакинства с просрочени плащания за жилището, е намалял.
