Автор
Илиана Иванова
| 16 септември 2025 г.
Държавна програма, предназначена да улесни младите семейства при покупката на жилище, се оказва недостъпна за домакинства в над половината от регионите на страната. Проучвания показват, че в 41 от общо 89 административни единици средните доходи не позволяват обслужването дори на преференциални ипотечни заеми.
Най-големи затруднения срещат жителите на региони като Крим, Краснодарска област, Калининградска област, Приморски край и Белгородска област. Изненадващо, в списъка попадат и икономически развити области като Свердловска и Самарска, където цените на имотите значително надвишават доходите на населението. Например, в Краснодарска област средната цена на апартамент с площ 50 квадратни метра достига 9.6 милиона рубли, докато максималният размер на заема по програмата е 6 милиона. Това налага на купувачите да спестяват значителна сума като първоначална вноска.
В контраст, в регионите на Севера и Далечния Изток – Чукотка, Ямало-Ненецкия и Ханти-Мансийския автономни окръзи, Магадан и Забайкалие – ипотеката е значително по-достъпна заради по-високите заплати и по-умерените цени на жилищата. Разликата се дължи на факта, че в южните региони цените се повишават поради миграцията и притока на купувачи отвън, докато в северните части се запазва по-добър баланс между доходите и цените на имотите.
Средната цена на квадратен метър в страната вече достига 200 хиляди рубли, което означава, че стандартен апартамент от 50 квадратни метра струва между 9 и 10 милиона рубли, а в Москва – дори 13-16 милиона рубли. При 20-годишен ипотечен кредит по програмата, месечните вноски могат да достигнат 50-55 хиляди рубли, което представлява приблизително половината от средната номинална заплата. Проблемът се усложнява от факта, че често само един член на семейството работи, което натоварва бюджета.
Въпреки продължаващия голям интерес към програмата, банките все по-често отказват кредити поради ниски официални доходи, висока задлъжнялост и несъответствия на имотите с изискванията.
Според експерти, достъпността на програмата може да бъде подобрена чрез намаляване на лихвените проценти, увеличаване на реалните доходи и по-гъвкави банкови практики, включително и по-голямо участие на държавата в управлението на рисковете.
