Автор
Илиана Иванова
| 10 юли 2025 г.
Жилищната криза в Европа се превръща в сериозна заплаха за социалната и политическата стабилност. На много места хората отделят огромна част от доходите си за наем, а мечтата за собствено жилище става все по-недостижима. Цените на имотите и наемите бележат рекорден растеж, а хората са принудени да живеят в все по-несигурни и малки жилища. Това води до нарастване на недоволството и подкрепата за крайни политически сили.
Жилищата се превръщат в основен фактор за неравенство, задълбочавайки пропастта между собствениците и тези, които нямат възможност да си позволят да купят имот. За мнозина жилището вече не е символ на сигурност, а източник на стрес и отчаяние.
През последните десетилетия все повече жилища преминават в ръцете на финансови институции – компании за частни инвестиции, застрахователни компании, хедж фондове и банки. След финансовата криза през 2008 г. те започнаха масово да купуват имоти, възползвайки се от либералната парична политика и ниските лихвени проценти. Инвестициите в европейски жилища са се утроили през последното десетилетие, тъй като се разглеждат като изключително доходоносен и сигурен актив.
В някои страни, като Ирландия, Швеция, Германия и Нидерландия, институционалните инвеститори вече притежават значителен дял от жилищния фонд. Дори в градове с добре развит социален жилищен фонд, като Виена, тези фондове инвестират все повече в частни жилища.
Основната цел на тези инвеститори е печалбата, което неизбежно води до повишаване на цените и наемите. Те често прибягват до практики като “реновиране” с цел увеличаване на наемите, недостатъчна поддръжка и налагане на допълнителни такси.
Приватизацията, либерализацията и спекулациите на жилищния пазар са създали благоприятна среда за развитието на тази ситуация. Масовото прехвърляне на държавни жилища на частния пазар и либерализирането на ипотечните кредити допринесоха за повишаването на цените и задлъжнялостта на домакинствата. След кризата през 2008 г. финансовите институции се възползваха от възможността да купят “проблемни” активи и ипотечни дългове на ниски цени.
Правителствата в Европа често подкрепят частните инвестиции в жилищния сектор чрез облекчения, субсидии и данъчни облекчения, отслабвайки защитата на наемателите и градоустройствените регулации.
Най-голям удар от тази ситуация понасят наемателите, които са изправени пред нарастващи наеми, влошаващи се жилищни условия и несигурност. В някои случаи инвестиционни фондове дори допринасят за изселването на наематели с по-ниски доходи.
Финансовите институции често се представят като решение на жилищната криза, твърдейки, че инвестициите им ще увеличат предлагането на жилища. Въпреки това, данните показват, че по-голямото участие на финансовите пазари не е довело до увеличаване на жилищната собственост или предлагането на жилища, а само до повишаване на цените и наемите.
Институционалните инвеститори нямат интерес от увеличаване на предлагането, тъй като недостигът на жилища им позволява да поддържат високи цени. Новите строителни проекти често са насочени към максимизиране на печалбите, игнорирайки нуждите на повечето домакинства. Често се строят микроапартаменти, жилища под наем и жилища за съжителство, които са недостъпни и неподходящи за семейства.
Нарастващото недоволство от жилищната криза доведе до протести и мобилизация в цяла Европа. Въпреки опитите на някои правителства да въведат политики за ограничаване на спекулациите, финансовите институции продължават да доминират на пазара и да влияят на държавната политика. Борбата за достъпно и достойно жилище остава сериозно предизвикателство за Европа.
