Автор
Илиана Иванова
| 25 август 2025 г.
През 1980 година една жена, бременна и на 36 години, открива вратата на запустяла къща в лондонски квартал. Брокерът на имоти отказва да я придружи вътре – вътрешна картина на разруха: мъртви животни, замърсени повърхности, гълъби, които влизат през дупки в покрива и липса на основни удобства. Въпреки това, жената вижда в тази къща своя бъдещ дом. Имотът е бил просторен и на достъпна цена, а тя е убедена, че може да бъде възстановен. След осигуряване на заем и получаване на малка финансова помощ от местната власт, включително и средства за ремонт на покрива, тя се заема с преобразяването му.
Десетилетия по-късно, викторианската къща вече струва значителна сума – стойност, която жената никога не би могла да постигне по друг начин. Но времената се променят. Днес местната власт предлага дори по-големи субсидии за ремонтиране на празни имоти, но интересът към тях е нисък. Малко са оползотворените средства, въпреки наличието на над две хиляди празни жилища в района. Властите се опитват да осигурят подкрепа, но над седемстотин от тях остават необитаеми повече от шест месеца.
Иронията е очевидна: в страна, страдаща от жилищен недостиг, нарастваща бездомност и дълги списъци на чакащите за социални жилища, почти седемстотин хиляди домове стоят празни. Теоретично, усвояването на тези имоти би могло да допринесе значително за увеличението на жилищния фонд, обещано от правителството. Въпреки това, на практика това не се случва в достатъчен мащаб.
Въпросът е защо. Защо не се използва този очевиден ресурс за решаване на жилищния проблем? Дали това е пропусната възможност или ситуацията е по-сложна?
Не всички празни домове са в толкова окаяно състояние, колкото този, който жената е открила през 1980 година. Но около двеста и шейсет и пет хиляди от тях в Англия стоят празни над шест месеца и са определени като дългосрочно празни. Връщането им в употреба би имало значително въздействие върху общностите, тъй като необитаемите имоти често привличат престъпления и могат да понижат стойността на околните имоти. Има случаи, в които хората се страхуват да излязат от дома си заради заселени в празни сгради престъпни групи.
Предишни опити за стимулиране на собствениците да ремонтират имотите си са имали известен успех, но след прекратяване на правителствените схеми за финансиране, броят на празните домове отново започна да расте.
В момента липсва централизирана информация за мерките, предприети от местните власти след 2016 година. Голяма част от общините все още предлагат финансова помощ, но усвояването й е ниско.
Потенциалните собственици не винаги са мотивирани да приемат помощите, дори и да са наясно с тяхното съществуване. Причините са различни – нежелание да бъдат подлагани на натиск или просто предпочитание да вземат решение, когато те самите са готови.
