Автор
Илиана Иванова
| 26 август 2025 г.
Големи технологични компании, включително лидери в индустрията, преди години обещаха значителни суми за подобряване на достъпността на жилищата в един от най-скъпите региони. Заявените милиарди долари трябваше да облекчат жилищната криза, но шест години по-късно резултатите остават под очакванията.
Въпреки инвестирането в строителството на хиляди жилища, главно чрез отпускане на заеми, много проекти са в застой или все още предстои тяхното стартиране. Обещания за терени за жилищно строителство често се забавят поради сложните местни регулации и процеси за издаване на разрешителни, които са сред основните причини за недостига на жилища.
Един пример е обещание за предоставяне на терен на стойност над 200 милиона долара за изграждане на комплекси с офиси, търговски площи, хотел и хиляди жилища. Въпреки одобрен общ устройствен план, реализацията все още изисква допълнителни разрешителни и няма ясно определен график за начало на строителството.
Експерти коментират, че първоначалният ентусиазъм и големите суми са създали очакване за бърза промяна, което не се е случило. Забавянията и трудностите подчертават сложността на решаването на жилищния проблем, който изисква не само финансиране, но и преодоляване на регулаторните пречки.
Въпреки това, компаниите продължават да настояват, че обещаните средства са все още налични. Инвестициите са включвали финансиране на жилища за хора с ниски доходи, партньорства с държавни власти и предоставяне на терени за строителство.
Напредъкът варира между различните компании. Една от тях е инвестирала над 1,6 милиарда долара, финансирайки строителството или поддръжката на над десет хиляди жилища, както и предоставяйки помощ за хора, изложени на риск от бездомност и за първокупувачи. Други компании, действащи извън региона, отчитат по-бърза реализация на жилищните проекти, като предоставят значителни финансирания и постигат осезаеми резултати.
Изискването за справяне с жилищните проблеми не може да бъде възложено изцяло на частния сектор, но инвестициите могат да имат ключов катализиращ ефект. Решаването на тази криза изисква комплексен подход и сътрудничество между държавни институции, частния сектор и граждански организации.
