Автор
Илиана Иванова
| 21 юли 2025 г.
Един европейски град често се посочва като пример за успешни жилищни политики – Виена. Наблюдатели определят австрийската столица като място, където „достойно жилище за всички“ не е просто утопия, а постижима цел, а други я наричат „рай за наемателите“.
Ключов фактор за тази позиция е значителният дял на социалните жилища, които съставляват около 43% от всички жилища в града. Те са разделени между общински жилища и такива, управлявани от жилищни асоциации с ограничена печалба – организации, които могат да генерират малка печалба, необходима за финансиране на дейността им. Важно е, че социалните жилища не са предназначени само за хора с ниски доходи, а са достъпни и за домакинства със средни и дори над средните доходи.
Ефектите от тази политика са видими: наемите в сектора на социалните жилища са с около 30% по-ниски от тези на частните, а качеството на жилищата често е по-високо, особено при жилищата с ограничена печалба. Наличието на достатъчно социални жилища дори понижава цените на наемите на свободния пазар.
Корените на този модел се крият в общинския социализъм на „Червена Виена“ от 20-те години на миналия век, когато се въвеждат широки социални политики за подобряване на условията на живот на работническата класа. Финансирането се осигурява чрез прогресивни данъци. Днес, макар и в променена форма, социалдемократите все още са на власт и продължават да подкрепят изграждането на социални жилища.
Системата е забележително стабилна и устоява на вълната от приватизация, засегнала много други европейски градове. Въпреки някои опити за промяна, въздействието им върху жилищния фонд на Виена остава умерено.
Въпреки успеха, системата не е лишена от недостатъци. Достъпът до социални жилища е сложен процес, свързан с бюрокрация и списъци на чакащите, които отчитат различни критерии като жилищни нужди, условия и доходи. Жилищните асоциации също имат свои собствени критерии, което допълнително усложнява процеса. Изискванията за първоначална вноска могат да бъдат пречка за някои кандидати, като системата често облагодетелства хора, които са запознати с правилата и са дългогодишни жители на града.
Паралелно с това, частният наемен сектор претърпява промени през последните десетилетия. Преди време той предлагаше евтини, макар и не винаги качествени, жилища. Дерегулацията на пазара обаче доведе до повишаване на наемите и загуба на достъпни варианти за новодошлите.
Основният урок от опита на Виена е, че политиката е от съществено значение. Дългосрочният ангажимент към социалното жилищно строителство и ограничаването на приватизацията могат да подобрят жилищните условия и да ги направят по-достъпни. Но най-важното е, че градът е успял да създаде система, която отдава приоритет на правото на жилище, като основна потребност. Тази система обединява усилията на различни заинтересовани страни – от местната власт и планиращите органи до строителните компании, наемодателите, жилищните асоциации, банките и предприемачите. Разбирането на това как функционира тази система и как се справя с предизвикателствата е ценно за други градове, които се стремят към подобен успех.
