Автор
Илиана Иванова
| 16 юли 2025 г.
Очакванията за новото жилищно строителство в Европа са за трудна година. Прогнозите сочат спад в завършените жилища през 2025 г. до около 1,46 милиона, което е намаление спрямо 1,55 милиона през 2024 г. Възстановяване се очертава едва през 2026 г., с очакван брой от около 1,51 милиона завършени жилища, но все още далеч от нивата от преди кризата.
Тази тенденция е резултат от комбинация от фактори, включително повишените лихвени проценти, намалената покупателна способност на домакинствата и значителното увеличение на строителните разходи. Затрудненията се задълбочават от промени в законодателството и фискалната политика, включително намаляване на стимулите за строителство и въвеждане на нови данъци, които отслабват инвестициите.
Наблюдава се значителен спад в строителството в някои от водещите европейски икономики. В една от тях, очакванията са за завършване на едва 205 хиляди нови жилища през 2025 г., което представлява 19% спад спрямо предходната година, а през 2026 г. - още по-малко, 185 хиляди жилища. Възстановяване се прогнозира едва за 2027 г., с около 195 хиляди новопостроени жилища.
Ситуацията в Европа е разнообразна - в някои страни се наблюдава растеж, като Чехия, Швеция и Унгария, където завършените жилища се увеличават с 27%, 21% и 20% съответно. В други обаче, като Франция и Великобритания, продължава спадът – с 14% и 10% съответно.
Различията са видими и в броя на завършените жилища на 1000 жители. Само в няколко държави, включително Ирландия, Полша и Швейцария, този показател надхвърля пет на 1000. Ирландия отбелязва най-високия брой - над 38 хиляди планирани жилища, или приблизително седем на 1000 жители. Други страни, като Германия, Великобритания и Испания, са с малко над две жилища на 1000 души, а Италия е с най-ниския показател – едва 1,6 на 1000.
Прогнозите за 2026 и 2027 г. остават песимистични, предвиждайки минимален растеж, подкрепен от публични инвестиции и развитие на инфраструктура. Този растеж обаче е недостатъчен, за да компенсира загубите от предходните две години. За да се избегне продължителна стагнация, са необходими по-решителни мерки, включващи контрол върху разходите, облекчаване на строителните норми и подобряване на достъпа до кредити.
