Автор
Илиана Иванова
| 21 август 2025 г.
В строителния сектор се наблюдава комплексен недостиг на работна ръка, като проблемът не е еднакъв във всички направления. Налице са процеси на деквалификация и застаряване на кадрите, а професиите в строителството не привличат младите. Това се дължи на недобрия имидж на бранша и недостатъчното популяризиране на възможностите, които предлага.
Медиите често наблягат на сферата на информационните технологии, което насочва интереса на младите хора в тази посока, но основополагащи професии като строителното и електроинженерството остават в сянка. Това води до по-ниско заплащане и възприемане на работата в строителството като непрестижна и тежка.
Дори и държавно финансиране за обучение в специалности като хидроинженерство е недостатъчно, тъй като липсва интерес от страна на студентите, което застрашава поддръжката на инфраструктурата в страната.
Два основни фактора влошават ситуацията – качеството на изпълнение и корупцията. Понижаването на качеството води до лош имидж и още по-малък интерес към бранша, а корупционните практики позволяват заобикаляне на необходимостта от висококвалифицирани специалисти и водят до по-ниски заплати. Липсата на адекватно законодателство допълнително усложнява нещата.
Инвеститорите често имат занижени изисквания към качеството, което оказва влияние върху заплащането и стандартите за работа на проектантите. Ниското заплащане пък кара много специалисти – строителни надзорници, супервайзъри и технически ръководители – да търсят работа в чужбина.
Най-голям недостиг има на строително-монтажни работници. Майсторите са предимно в напреднала възраст и с намалена производителност. Традиционно свързани със строителството групи от населението все по-често търсят препитание в чужбина или са загубили квалификацията си.
Решението на проблема е многопластово и до голяма степен излиза извън рамките на самия сектор, тъй като не може да се повлияе на демографските процеси. Възможностите за повишаване на заплащането и инвестиции в обучение и квалификация са важни, но не достатъчни. Дуалното обучение, в настоящия си вид, не е ефективно за строителството.
Необходима е модернизация на сектора чрез внедряване на нови технологии, автоматизация и дигитализация. Държавата трябва да помогне за това, като обучи служителите в общинската и държавната администрация да работят с дигитални продукти, което би повишило контрола и прозрачността.
Подобряването на имиджа на строителството и повишаването на качеството на образованието също са ключови, за да се повиши конкурентоспособността на бранша на външните пазари.
