Автор
Илиана Иванова
| 29 юни 2025 г.
През последното десетилетие се наблюдава драматична промяна в Лисабон – градът премина от една от най-достъпните столици в Европа, към една от най-скъпите. Цените на жилищата са нараснали със 176% между 2014 и 2024 година, а в централните, исторически квартали – увеличението надхвърля 200%.
Това се отразява в нарастващата трудност за хората да си позволят жилище. В страната, където над 60% от работещите получават по-малко от 1000 евро месечно, намирането на жилище под тази сума в столицата е възможно само при площ от 20 квадратни метра или по-малко.
Промените започват след световната финансова криза, когато е приета стратегия за либерализация на пазара, целяща привличане на инвестиции в недвижими имоти и туризъм. Законите за наемите бяха смекчени, което улесни изгонването на наематели и скъси договорите им. Въведени бяха данъчни стимули за чуждестранни купувачи, включително спорните програми за „златна виза“ и „необичайни местни жители“. Инвестиционните фондове бяха насърчавани да навлизат на пазара, а хотелиерството и краткосрочните наеми бяха стимулирани чрез различни инициативи.
В историческия център на Лисабон, краткосрочните наеми, като Airbnb, достигнаха огромни размери – над половината от жилищата са разрешени за краткосрочно отдаване, а в някои квартали този процент достига 70%. Броят на хотелите се е утроил, а са одобрени планове за още много.
Подобна тенденция се забелязва и в други европейски градове, където местните жители все повече протестират срещу тези промени. Нисък лихвен процент улесни закупуването на имоти за инвестиционни цели. Купувачите виждаха в Лисабон сигурна инвестиция, възможност за втори дом и допълнителен доход от наем, като се възползваха и от данъчните облекчения. Това повиши цените, като чуждестранните купувачи плащаха средно 82% повече от местните.
Преди 2008 година, промяната на кварталите не беше толкова изразена. Инвестициите подновиха сградите, но доведоха до намаляване на населението в центъра с 25% между 2011 и 2021 година. Само 56,5% от новите или реновирани жилища се използват като основни жилища. Останалите са празни, втори домове или отдадени под краткосрочен наем.
Това противоречи на пазарните принципи, тъй като повишаването на цените не е свързано с търсене на жилища за живеене, а с инвестиции. Собствениците на жилища се възползват от ситуацията, увеличавайки наемите и извличайки максимална печалба. Лисабон все повече приема чуждо богатство, но изключва много от своите жители, отдавайки приоритет на външните потребители пред местните общности.
Сегашната криза е резултат от несъответствието между заплатите и цените на жилищата – цените се доближават до тези в големите европейски градове, докато заплатите остават сред най-ниските. Центърът на града е зает от туристи и мобилни професионалисти, а местните жители са изтласкани или принудени да живеят в по-малки жилища. Голяма част от доходите отива за жилища, което задълбочава неравенството.
Лисабон е пример за пазарен провал, тъй като жилището, като основна нужда, не е задоволено за всички.
