Автор
Илиана Иванова
| 14 юни 2025 г.
В Испания жилищният пазар е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с рязко покачващите се цени и намаляващата достъпност за местното население. Средната брутна заплата в страната е около 2600 евро, докато наемът за апартамент с площ от 80 кв. м. достига 1100 евро, а в големите градове като Мадрид и Барселона - дори 1400-1500 евро.
Нарастването на цените не се дължи на ниски лихвени проценти, а на приток на чуждестранни инвестиции и процъфтяващ туризъм. Търсенето значително надвишава предлагането, което води до затруднения за много испанци при покриването на наемите. Тази ситуация предизвиква протести в различни градове на страната.
Пазарът се характеризира и с необичайни практики. Брокери предлагат имоти с нерегламентирано жилищно пространство, което формално е вписано като склад, но се отдава под наем. Въпреки това, цените на тези жилища често надвишават 300 000 евро.
Наблюдава се и тенденция към продажба на отделни стаи, вместо цели жилища. Освен това, значителен брой жилища остават неизползвани, тъй като са закупени като втори или трети дом от испански семейства и се използват само за ваканционни цели.
Краткосрочните наеми стават все по-популярни, като представляват 14% от имотния пазар, което води до намаляване на дългосрочното предлагане. Правителството се опитва да регулира този сектор, като изисква плащане на ДДС за наемите чрез платформи като Airbnb, но инициативата среща съпротива.
Цените на жилищата в Испания са скочили значително през последното десетилетие – с около 30%, докато нарастването на заплатите е малко над 23%. Това създава неравенство и затруднява достъпа до жилище за много испанци.
Голям брой чуждестранни туристи, дигитални номади и студенти в рамките на програми като “Еразъм+” допълнително натоварват пазара. Испания изостава в строителството на социални жилища и държавната подкрепа за студентите, което води до по-късна самостоятелност на младите хора в сравнение с други европейски страни.
Сдружението на наемателите предупреждава за протести, ако правителството не предприеме по-решителни мерки за справяне с кризата на жилищния пазар. Ситуацията се оценява като социално взривоопасна.
