Автор
Илиана Иванова
| 18 септември 2025 г.
В продължение на хилядолетия хората са се обединявали в групи, привличайки се от икономическите и социалните ползи от близостта. През последните десетилетия, особено от 1980 г. насам, тази тенденция към урбанизация се засили значително. Прогнозите на ООН показват, че до 2080 г. около 85-90% от световното население – приблизително 9.2 милиарда души – ще живеят в градове.
През същия период броят на градовете с над един милион жители се очаква да нарасне шесткратно, достигайки близо 1600. Тази експлозия на урбанизацията е резултат от комбинацията на бърза индустриализация и технологичен напредък в развиващите се страни, както и от преминаването към икономики, основани на услуги, информация и креативност в развитите.
Бързият темп на промяна обаче често надхвърля капацитета на градовете и правителствата да реагират адекватно, което води до нарастване на неформалните селища и бездомните. Недостатъчната жилищна политика и превръщането на недвижимите имоти в глобален актив също допринасят за недостъпността на жилищата в много градове.
Същевременно, прогнозите на ООН предвиждат, че населението на света ще достигне своя връх около 2080 г., след което ще започне да намалява. Това поставя уникални предизвикателства пред градовете и техните ръководители.
Регионалните различия в темпа на урбанизация са значителни. Африка, Индия, Югоизточна и Западна Азия се очаква да отбележат най-голям прираст на градското население, докато Европа ще претърпи спад, а Северна и Латинска Америка – умерен растеж.
Въпреки че градовете са двигатели на икономически растеж и възможности, те често приютяват и най-бедните слоеве на обществото. Важно е да се отбележи, че успешните решения за един град не винаги са приложими в друг – условията и нуждите са различни.
След пандемията градовете в Северна Америка се сблъскват с нови предизвикателства, включително отток на население. Урбанизацията води до по-висока продължителност на живота и по-ниска раждаемост, което налага мерки за стимулиране на раждаемостта, но те често не са достатъчно ефективни.
След 2080 г. светът се очаква да бъде силно урбанизиран, но в същото време да страда от общ спад на населението. Това ще доведе до проблеми като конкуренция за работна сила, застаряване на населението и трудности при финансирането на градската инфраструктура.
Предвижда се, че нарастването на градовете няма да се ограничи до мегаполисите. По-малките градове, свързани с по-големите, ще изпитват бърз растеж благодарение на подобрената транспортна и дигитална свързаност.
Правителствата по целия свят се опитват да постигнат по-координирано управление на метрополитните региони, но често срещат съпротива от местните власти.
Необходимо е да се мисли не само за нарастването на градовете, но и за тяхното бъдеще след пика на населението. Градовете трябва да бъдат конкурентоспособни, устойчиви, икономични, адаптивни и гъвкави, за да се справят с предизвикателствата на бъдещето. Новите градове трябва да бъдат изградени с мисъл за ефективността и устойчивостта.
