Автор
Илиана Иванова
| 26 февруари 2025 г.
Дванадесет европейски столици и големи града призоваха Брюксел за спешни действия за разрешаване на жилищната криза, след като планът на Европейския съюз за жилищна политика за 2026 г. бе отложен и Avrupa’nın konut krizi kulak olduğundan dolayı, 12 Avrupa başkenti ve büyük şehir, Avrupa Birliği Komisyonu’nu acil önlemler alınması için çağırdı.
Те настояват за безсрочно отмяна на ограниченията върху жилищни инвестиции, произтичащи от Пакта за стабилност, и за преразпределение на неизразходвани средства от националните планове за възстановяване и устойчивост към жилищните проекти. В дългосрочен план градовете искат по-голям дял от ресурсите на кохезионните фондове да бъдат предназначени за жилища в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.
Кметовете на Амстердам, Атина, Барселона, Будапеща, Париж, Рим, Варшава, Лисабон, Лион, Болоня, Гент и Лайпциг, в които живеят близо 15 милиона души, обявиха, че ще представят извънреден жилищен план, за да отговорят на нарастващата криза.
Те изразиха притесненията си от „нарастващия дефицит на жилища за семейства с ниски и средни доходи, работници от основни сектори и младите хора“, като отбелязват, че решението на Европейската комисия да не включи Европейския план за достъпни жилища в годишната работна програма е „лоша новина“.
Градоначалниците смятат, че планът за правото на жилище не трябва да се отлага и че кризата „застрашава самите легитимността на демокрациите ни и на европейския проект“. Европейският комисар по жилищната политика е заяви, че иска да изчака препоръките на специалния комитет за европейската жилищна криза преди да започне да работи по плана.
Европейският комисар добави, че работи съвместно с заместник-председателя на ЕК, отговарящ за кохезията, за да удвои средствата, предназначени за жилищни политики от 7,5 млрд. на 15 млрд. евро. Тези средства трябва да бъдат насочени директно към местните власти и партньори, смята кметът на Париж.
Но трябва да се направи повече, и то сега, за да се позволят „повече инвестиции в социални и достъпни жилища от публичните институции на всички нива“, коментира кметът на Париж.
Кмет на Париж предложи заеми под формата на паневропейска инвестиционна платформа по модела на финансирането на Next Generation EU и задействане на клаузи в новия Пакт за стабилност, изключващи жилищните инвестиции от таваните за дефицит и дълг. „Изключителните времена изискват изключителни мерки“, коментира кметът на Рим.
Междувременно „националните планове за възстановяване и устойчивост в европейските страни могат да осигурят незабавни средства под формата на неизразходвани ресурси и спестявания“, предложи кметът на Болоня.
Сред общите предизвикателства пред 12-те града е излезлият извън контрол туризъм, който е допринесъл за силния ръст на цените на наемите и значително е намалил предлагането на жилища през годините.
Битката срещу краткосрочните наеми, започната в Барселона, е един от примерите. Друг аспект от жилищната криза са празните жилища. „В Италия и в много европейски градове между 10% и 15% от частните жилища са празни“, коментира кметът на Болоня. Макар че фискалната намеса остава отговорност на страните членки, средства от Брюксел може да помогнат да се предоставят гаранции на собственици на жилища, които не отдават имотите си под наем от страх, че няма да получат заплащане.
Жилищната криза е тежка за семейства с ниски доходи, работници, млади хора, възрастни хора, мигранти, бежанци и бездомни. Европейският план за достъпни жилища „не трябва да забравя никого“, предупреди заместник-кметът на Лион.
В допълнение, кризата има и политически аспект. „Крайната десница, популизмът се харесват на разочарованите хора в нашите градове. Затова, ако искаме да засилим доверието на гражданите в демокрацията, Европа трябва да предприеме действия“, смята кметът на Болоня.
