Автор
Илиана Иванова
| 11 март 2025 г.
Голяма част от средствата, които България ще загуби от Плана за възстановяване и устойчивост, ще се отрази и на програмата за енергийна ефективност, а оттам и на санирането на сградния ни фонд, който от години е в застой.
За да се опита да компенсира това, държавата планира да изтегли нов кредит от 2,5 милиарда лева, който да се използва за безплатно обновяване на жилищни сгради. Парите ще се влагат в следващите 4 години.
Представители на сдружения на собственици обаче смятат, че тези средства са крайно недостатъчни, а моделът като цяло е сбъркан.
Тези 2,5 милиарда лева са извън тези, планирани по Плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се Българската банка за развитие да бъде основен партньор на фирмите, участващи в предстоящото обновяване на сградния фонд. В момента липсва политическа воля как да се случи тази промяна в начина на обновяване на сградите.
Въпреки че правителството планира да вземе този кредит за обновяване на многофамилни жилищни сгради в периода 2025 - 2029 година, тези средства ще покрият не повече от 2 500 сгради, докато от саниране се нуждаят над 60 000 сгради. 1,2 милиона еднофамилни къщи са изцяло изключени от програмата.
Необходимо е да се намери механизъм, който да работи за всички собственици, а не само за малка група сгради, които успяват да влязат в програмата. Решението не е просто в повече пари, а в правилно структурирано финансиране.
По данни от Националната програма за саниране на жилищни сгради, едва 4% от сградите у нас са били обновени в периода 2016-2020 година.
Има ли икономическа и социална логика в това ограничените публични средства да се предоставят безвъзмездно на високодоходни домакинства, докато 1,8 млн. души, живеещи в енергийна бедност, не получават подкрепа за енергийно обновяване?
Държавата не прави подобни анализи доколко целесъобразно са похарчени над 2 милиарда лева държавни средства през този период.
Експерти, домоуправители и собственици на имоти са категорични, че е крайно време за кардинална промяна в политиката за енергийна ефективност в страната, за да се спре хаосът и повече сгради да бъдат адекватно обновени.
Според представителите на бизнеса, продължаването на модела на безплатно саниране от страна на държавата няма да ускори процеса по обновяване на сградите, а напротив - повечето собственици на имоти пак ще са пасивни участници в процеса.
Според експертите държавата трябва да подпомага само енергийно бедните хора, така както е в почти цяла Европа. Останалите трябва да участват в процеса поне частично по със собствени средства или с кредити, за да има ефект и за да бъдат нещата по-прозрачни и по-бързи.
Представители на сдружения на собственици заявиха категорично, че не искат да чакат още 5-10 години, за да получат достъп до финансиране, за което са започнали подготовка още през 2022 година, а и по-рано.
Те вече са положили огромни усилия да организират своите съседи, да подготвят документи и да отговорят на сложните административни изисквания, част от тях за вложили немалко собствени средства - и за самоучастие по програмата с 80% грант, и за енергийни обследвания и технически паспорти, но държавата не им предоставя никаква алтернатива освен да чакат неопределено време с обещание проектите евентуално да започнат през 2028 - 2029 година.
От своя страна, представители на местните власти изразиха разочарование, че цялата тежест на организирането на процеса - от убеждаване на гражданите до провеждането на обществени поръчки - пада върху тях, докато несигурността и честите промени в политиката тотално ерозират доверието на гражданите.
В момента това е особено актуално за гражданите, които са участвали във втория етап на програмата с 80% грант - въпреки осигуреното съфинансиране те все още не знаят дали и кога парите ще стигнат до тях.
От опитът от 2015 година е ясно, че “Програмата за безвъзмездно финансиране” на 100% от разходите за обновяване на многофамилни сгради не постигна очакваните резултати.
За 10 години са обновени едва 4% от многофамилните сгради. Причините са много - често несправедливо разпределение на средствата, като субсидии на високодоходни домакинства, ограничен обхват и слабо качество на изпълнение.
Вместо да чакаме още едно десетилетие, докато новата програма бавно се разгръща, има реалистични алтернативи.
- Паралелна пилотна схема с частично грантово финансиране - комбиниране на 50% грант и 50% мек кредит с гаранции от държавни и частни финансови институции.
- Финансиране чрез рециклиране на средства - връщащите се вноски по кредитите могат да финансират бъдещи проекти без нужда от постоянно увеличаване на държавния дълг.
- Таргетирана подкрепа за енергийно бедните домакинства - използване на Социалния климатичен фонд за субсидиране на самоучастието.
- Техническа помощ и достъп до информация - държавата трябва да подпомогне собствениците с ясни насоки, техническа и административна подкрепа.
България трябва да се адаптира към успешните европейски практики, като използва публичните средства за мултиплициране на инвестиции, а не за еднократни разходи, които ще изплащаме с поколения наред. Този модел ще гарантира, че никой няма да бъде изключен от достъпа до по-добри жилищни условия и по-ниски сметки за енергия, категорични са експертите.
