Автор
Илиана Иванова
| 11 март 2025 г.
Голяма част от средствата, които България ще загуби от Плана за възстановяване и устойчивост, ще се отрази и на програмата за енергийна ефективност, а оттам и на санирането на сградния ни фонд, който от години е в застой.
За да се опита да компенсира това, държавата планира да изтегли нов кредит от 2,5 милиарда лева, който да се използва за безплатно обновяване на жилищни сгради. Парите ще се влагат в следващите 4 години.
Представители на сдружения на собственици обаче смятат, че тези средства са крайно недостатъчни, а моделът като цяло е сбъркан.
Тези 2,5 милиарда лева са извън тези, планирани по Плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се Българската банка за развитие да бъде основен партньор на фирмите, участващи в предстоящото обновяване на сградния фонд. В момента липсва политическа воля как да се случи тази промяна в начина на обновяване на сградите.
Въпреки че правителството планира да вземе този кредит за обновяване на многофамилни жилищни сгради в периода 2025 - 2029 година, тези средства ще покрият не повече от 2 500 сгради, докато от саниране се нуждаят над 60 000 сгради. 1,2 милиона еднофамилни къщи са изцяло изключени от програмата.
Необходимо е да се намери механизъм, който да работи за всички собственици, а не само за малка група сгради, които успяват да влязат в програмата. Решението не е просто в повече пари, а в правилно структурирано финансиране.
По данни от Националната програма за саниране на жилищни сгради, едва 4% от сградите у нас са били обновени в периода 2016-2020 година.
Има ли икономическа и социална логика в това ограничените публични средства да се предоставят безвъзмездно на високодоходни домакинства, докато 1,8 млн. души, живеещи в енергийна бедност, не получават подкрепа за енергийно обновяване?
Държавата не прави подобни анализи доколко целесъобразно са похарчени над 2 милиарда лева държавни средства през този период.
Експерти, домоуправители и собственици на имоти са категорични, че е крайно време за кардинална промяна в политиката за енергийна ефективност в страната, за да се спре хаосът и повече сгради да бъдат адекватно обновени.
Според представителите на бизнеса, продължаването на модела на безплатно саниране от страна на държавата няма да ускори процеса по обновяване на сградите, а напротив - повечето собственици на имоти пак ще са пасивни участници в процеса.
Според експертите държавата трябва да подпомага само енергийно бедните хора, така както е в почти цяла Европа. Останалите трябва да участват в процеса поне частично по със собствени средства или с кредити, за да има ефект и за да бъдат нещата по-прозрачни и по-бързи.
Представители на сдружения на собственици заявиха категорично, че не искат да чакат още 5-10 години, за да получат достъп до финансиране, за което са започнали подготовка още през 2022 година, а и по-рано.
Те вече са положили огромни усилия да организират своите съседи, да подготвят документи и да отговорят на сложните административни изисквания, част от тях за вложили немалко собствени средства - и за самоучастие по програмата с 80% грант, и за енергийни обследвания и технически паспорти, но държавата не им предоставя никаква алтернатива освен да чакат неопределено време с обещание проектите евентуално да започнат през 2028 - 2029 година.
От своя страна, представители на местните власти изразиха разочарование, че цялата тежест на организирането на процеса - от убеждаване на гражданите до провеждането на обществени поръчки - пада върху тях, докато несигурността и честите промени в политиката тотално ерозират доверието на гражданите.
В момента това е особено актуално за гражданите, които са участвали във втория етап на програмата с 80% грант - въпреки осигуреното съфинансиране те все още не знаят дали и кога парите ще стигнат до тях.
От опитът от 2015 година е ясно, че “Програмата за безвъзмездно финансиране” на 100% от разходите за обновяване на многофамилни сгради не постигна очакваните резултати.
За 10 години са обновени едва 4% от многофамилните сгради. Причините са много - често несправедливо разпределение на средствата, като субсидии на високодоходни домакинства, ограничен обхват и слабо качество на изпълнение.
Вместо да чакаме още едно десетилетие, докато новата програма бавно се разгръща, има реалистични алтернативи.
България трябва да се адаптира към успешните европейски практики, като използва публичните средства за мултиплициране на инвестиции, а не за еднократни разходи, които ще изплащаме с поколения наред. Този модел ще гарантира, че никой няма да бъде изключен от достъпа до по-добри жилищни условия и по-ниски сметки за енергия, категорични са експертите.