Автор
Илиана Иванова
| 4 юни 2025 г.
Пазарът на недвижими имоти в България е на прага на период на преоценка, който вероятно ще продължи през следващата година. Очаква се 2025 г. да бележи кулминацията на четиригодишен възходящ тренд, след което темпото на растеж на цените и обема на сделките ще започне да се забавя.
Влизането на България в еврозоната, очаквано от Европейската комисия и Европейската централна банка, се очертава като повратна точка. След това пазарът ще започне да търси нова равновесна точка, като се очаква броят на годишните сделки да намалее до около 80 хиляди, спрямо около 95 хиляди през 2024 г.
Прогнозира се нарастване на лихвите по ипотечните кредити, които досега бяха на ниски нива, за да се изравнят с тези в страните от еврозоната. Развитието на лихвените проценти ще зависи от динамиката в еврозоната през следващите години.
През последните години пазарът е бил стимулиран от няколко фактора – устойчив ръст на доходите, ниски лихви, висока инфлация и очакванията за присъединяване към еврозоната. Възможностите за по-високи доходи в дългосрочен план са ограничени, което води до очаквания за по-бавно нарастване на цените около 6% в реално изражение през 2026 г.
Присъединяването към еврозоната вероятно ще доведе до нормализация на пазара и връщане към фундаменталните фактори, определящи търсенето – желанието за по-ново, по-голямо и по-качествено жилище. Опитът от Хърватия, която наскоро се присъедини към валутния съюз, показва умерен ръст на цените там, което може да се очаква и в България.
Пазарът на луксозни имоти също бележи ръст, като се наблюдава повишаване на качеството на предлаганите имоти и интерес от инвеститори. Очакванията са на българския пазар да навлязат брандирани резиденции, което би могло да се случи при наличие на регулация на сектора.
Регулирането на пазара на недвижими имоти и на професията брокер е обект на дебат. Основната цел е да се повиши прозрачността и коректността, както и да се гарантира по-високо качество на услугите за клиентите. Дискусията се фокусира върху това дали регулацията трябва да бъде осъществявана от браншова камара или от държавен орган. Предлагат се различни решения, но все повече се застъпва идеята за саморегулация от страна на бранша.
