Автор
Илиана Иванова
| 19 юли 2025 г.
На фона на предстоящото влизане на страната в еврозоната, се наблюдава поскъпване на жилищата. Основните причини за това са увеличеното търсене, ограниченото предлагане и натрупаните свободни средства, които търсят възможности за инвестиции.
Анализи показват, че пазарът на имоти в столицата все още е подценен в сравнение с други градове в региона – Прага, Варшава и Белград. Средната цена на квадратен метър в София е около 2000 евро, докато в тези градове достига до 5000 евро, което създава предпоставки за ръст на цените.
Това увеличение не е пряко свързано с въвеждането на еврото, а е част от по-дългосрочна тенденция, обусловена от увеличаващото се население в големите градове. Според изчисления, българският пазар е подценен с около 20%, като се отчита брутният вътрешен продукт на човек от населението.
Въпреки повишението на цените, жилищата в България все още са сравнително достъпни. Доходите позволяват на младите семейства да изплащат апартамент за около 15 години, докато в западноевропейските държави срокът е по-дълъг. Очаква се, с влизането в еврозоната и евентуалното ново покачване на цените, тази достъпност да намалее.
В индустриалния сектор, страната изостава от съседните Полша и Румъния, най-вече поради географското си разположение. Логистичните нужди на някои международни компании често се задоволяват от държави в близост. Очаква се, присъединяването към Шенген и еврозоната да улесни привличането на инвестиции и да намали валутния риск.
При индустриалните площи, решаващ фактор остава наличието на квалифицирана работна ръка. Градовете с население около 25 хиляди, които предлагат достатъчно работна сила в радиус от 40 минути, могат да бъдат привлекателни за инвеститорите, което от своя страна води до децентрализация на индустриалното развитие.
Нови инвестиции в центрове за данни и фабрики за изкуствен интелект предизвикват интерес от глобални компании. Тези проекти изискват сравнително малка площ, но основното предизвикателство е капацитетът на електропреносната система. Затова изборът на локация се определя най-вече от енергийната и мрежовата свързаност, а не от размера на терена.
