Автор
ИИ
| 11 декември 2024 г.
Предстоят промени в бюджета, които ще го приведат към по-разумна рамка. Очакваната ‘дупка’ от 12 милиарда лева е при сценарий на максимални разходи, а реалните стойности ще са по-ниски.
Увеличенията, одобрени от предишното Народно събрание, най-вероятно няма да бъдат отменени изцяло, но ще се търсят други решения за стабилизиране на бюджета. Целта е дефицитът да остане под 3% през следващите години, което е критерий за членство в еврозоната.
Една от възможните мерки е връщането на 20% ДДС за всички браншове, независимо от сектора. Според някои анализатори това е разумно решение, тъй като привилегиите след Covid вече не са justifiable.
Осигуровките най-вероятно няма да се увеличават, но може да има промени в максималния осигурителен доход.
Спорен е въпросът с облагането на свръхпечалбите на банките. Не е ясно как ще се определят тези печалби и дали банките ще избегнат данъка чрез трансформиране на приходите си. Друга спорна мярка е данъчната амнистия, която според някои анализатори не е подходяща за българския контекст.
Влизането в Шенген и еврозоната ще има положителен ефект върху бюджета, като ще доведе до увеличаване на приходите от различни източници. Очаква се България да изпълни всички критерии за членство в еврозоната до края на 2024 г., а това ще доведе до по-голяма прозрачност и стабилност на икономиката.
Други мерки, които могат да бъдат обсъдени, са увеличението на акцизите върху цигари, алкохол и горива. Тези промени биха генерирали допълнителни приходи за бюджета.
Важно е да се отбележи, че преди Хърватия да влезе в еврозоната, цените на имотите се увеличиха значително. Това показва, че очакването за членство може да има силен ефект върху икономиката.