Автор
Илиана Иванова
| 13 юли 2025 г.
В Амстердам, който някога олицетворяваше приобщаването и прогресивните жилищни политики, сега се наблюдава нарастващ проблем с достъпността на жилищата. Цените на имотите са се повишили с над 10% през последната година, бездомничеството се увеличава с над 20%, а наемите в частния сектор отбелязват ръст от над 7%. Това създава отчетливо разслоение в жилищната система.
Докато някои жители, най-често по-възрастни, се радват на стабилност и достъпни жилища, осигурени при по-благоприятни условия преди десетилетия, други – предимно млади хора, новодошли и хора с по-ниски доходи – са принудени да се обръщат към скъп и несигурен наемен пазар.
Тази ситуация е резултат от промяна в жилищната политика през последните 40 години. Първоначалният приоритет на строителството на социални жилища постепенно отстъпи място на частни имоти, насочени към по-заможните слоеве на населението. Целта беше превръщането на града от относително беден работнически център в по-проспериращо място за средната класа.
Насърчаването на жилищната собственост, заедно с исторически ниските лихвени проценти и данъчните облекчения, направи придобиването на жилище достъпно за много хора. С нарастването на цените обаче, фокусът се премести към наемния сектор.
Въпреки че над 70% от населението живее под наем, делът на социалните жилища, където наемите са регулирани, постоянно намалява. От близо 60% в края на 80-те години, днес социалните жилища представляват значително по-малък процент от жилищния фонд, а конкуренцията за тях е огромна – често с десетгодишни списъци на чакащи.
В отговор на недостига, правителството се обърна към частния наемен сектор, който се е утроил през последните две десетилетия. Краткосрочните договори за наем замениха договорите за цял живот, а контролът върху цените беше отменен за все повече имоти. Това привлече значителен инвестиционен интерес, като около една четвърт от жилищата в големите градове вече са собственост на инвеститори.
В резултат на това, цените на наемите продължават да нарастват, достигайки стойности, при които жилищата в споделени квартири струват над 1000 евро на месец. Много млади хора са принудени да живеят с родителите си, да отлагат важни решения или да останат в студентски общежития и след завършване.
Жилищната политика засяга не само икономическото благосъстояние, но и целия живот на хората, отлагайки независимостта им и поставяйки бъдещето им на изчакване. Предприети са някои мерки за ограничаване на спекулациите и стабилизиране на пазара, но ефектът им върху цените и наемите все още е неясен.
